А – Астма:
Астма при бебета и деца
Детската астма е хронично респираторно състояние, характеризиращо се с възпаление и свиване на дихателните пътища, което води до симптоми като хрипове, задух, кашлица и стягане в гърдите. Това е едно от най-честите хронични заболявания в детската възраст, като разпространението му нараства с годините.
Астмата може да засегне и кърмачета, въпреки че диагностицирането на астма при бебета може да бъде по-трудно поради неспособността им да съобщават ефективно симптомите си. Ето някои ключови точки, които трябва да имате предвид, когато става дума за астма при бебета:
Какви са симптомите?
Децата с астма изпитват повтарящи се епизоди на симптоми. Тези симптоми могат да варират от леки до тежки и включват хрипове (висок свистящ звук по време на дишане), кашлица (особено през нощта или рано сутрин), затруднено дишане с учестено дишане и хлътване на кожата между ребрата или югуларната ямка при всяко вдишване – може да се наложи дори подаване на кислород в болница. Симптомите на астма при кърмачета могат да бъдат подобни на тези при по-големи деца и възрастни, но може да са по-фини, като освен честите симптоми, включва и затруднено хранене поради затрудненото дишане.
Причинители
Симптомите на астма могат да бъдат предизвикани или влошени от различни фактори, включително алергии (полени, акари, животински пърхот), респираторни инфекции (настинка, грип), излагане на тютюнев дим, замърсен въздух, студен въздух, физически упражнения и някои дразнители.
Диагностициране
Диагнозата на детска астма включва комбинация от медицинска история, физикален преглед и белодробни функционални тестове. Лекарите могат да използват инструменти като спирометрия за измерване на белодробната функция и оценка на реакцията на дихателните пътища. Диагностицирането на астма при кърмачета може да бъде трудно, тъй като тези симптоми могат да бъдат причинени и от други респираторни заболявания. Въпреки това, астмата обикновено не се диагностицира окончателно при бебета под двегодишна възраст.
Лечение
Детската астма се управлява чрез комбинация от лекарства за дългосрочен контрол и лекарства за бързо облекчаване (спасителни). Дългосрочните лекарства за контрол, често под формата на инхалаторни кортикостероиди, помагат за намаляване на възпалението в дихателните пътища и предотвратяват симптомите. Важно е след всяка инхалация да се изплаква лицето и устата, за да не полепва медикамента, защото могат да се увредят зъбите или да се развият гъбички в устата. Лекарствата за бързо облекчаване, като бронходилататори, осигуряват бързо облекчение по време на астматични пристъпи. Ако бебето показва признаци на затруднено дишане, важно е незабавно да потърсите медицинска помощ. Лечението освен инхалаторни медикаменти, може да включва управление на тригерите, осигуряване на среда без тютюнев дим и използване на лекарства, ако е необходимо.
Какви действия предприемаме след диагностициране с астма?
Децата с астма и техните родители трябва да работят с педиатрите или личните лекари, за да създадат план за действие при астма. Този план очертава ежедневното управление, причините, които трябва да се избягват, и стъпките, които да предприемете в случай на влошаване на симптомите или астматичен пристъп. Идентифицирането на тригери на респираторни симптоми при кърмачета може да помогне за насочване на лечението. Честите задействания включват респираторни инфекции (като настинки или вируси), излагане на дим или алергени и промени във времето.
Обучението както на детето, така и на хората, които се грижат за него, относно астмата е от решаващо значение. Децата трябва да се научат да разпознават своите симптоми, да използват правилно инхалаторите и да разбират своя план за действие при астма. Полагащите грижи трябва да са запознати със състоянието на детето и лекарствата, разпознаване на признаци, на влошаване, на симптомите и знание, кога и къде да потърсите медицинска помощ. Намаляването на излагането на потенциални задействания, като тютюнев дим, алергени и замърсяване на въздуха, може да бъде от полза за кърмачета, които са изложени на риск от астма или вече изпитват респираторни симптоми.
Редовните последващи посещения при педиатърът или личният лекар са важни за оценка на контрола, на астмата и коригиране на плана за лечение, ако е необходимо. Периодичните тестове за белодробна функция могат да помогнат за проследяване на напредъка. Бебетата с респираторни симптоми трябва да бъдат внимателно наблюдавани от медицински специалисти, особено в случаите, когато все още не е възможно да се постави точна диагноза астма. Тясното сътрудничество между родителите и медицинските експерти е от съществено значение за ефективното управление.
Запомнете
- Важно е родителите и лицата, които се грижат за тях, да работят в тясно сътрудничество със здравните специалисти, за да разработят персонализиран план за управление на астмата, който да отговаря на нуждите на детето и да гарантира тяхното благополучие.
- Важно е да запомните, че респираторните симптоми при кърмачета могат да имат различни причини и всеки случай е уникален. Ако имате притеснения относно дишането на вашето бебе или подозирате, че то може да изпитва симптоми, подобни на астма, консултирайте се с педиатър или пулмолог. В тези случаи, след консултация с пулмолог може да се започне профилактика с инхалаторен кортикостероид за няколко месеца.
- Важно е да се прави разлика межу бронхиолитът и бронхиалната астма. Макар и двете да са респираторни заболявания с подобни симптоми, те имат различни причин и характеристики. Бронхиолитът е вирусна инфекция, която засяга предимно кърмачета и малки деца, водеща до възпаление на малките дихателни пътища. Астмата, от друга страна, е хронично възпалително състояние, което може да възникне при хора от всички възрасти и се характеризира с повтарящи се епизоди на свиване и възпаление на дихателните пътища. Въпреки че и двете състояния могат да причинят хрипове, те имат различни основни причини и изискват различни подходи за управление и лечение. Честите бронхиолити в кърмаческа и ранна детска възраст могат да насочат към потенциална детска астма, макар че е нужно детето да бъде проследено от детски пулмолог в продължение на поне 1 година преди да се постави тази диагноза. Ако подозирате, че детето ви има бронхиолит или астма, важно е да се консултирате с вашия педиатър!